Преди началото на концерта, пространствата пред залата бяха изпълнени от фенове, повечето оцветени в цветовете собствените си държави. Това което трябва да се отбележи е атмосферата, която те създаваха. Напълно непознати хора от различни страни се снимаха, радваха и празнуваха заедно. И ако някой се вгледаше по внимателно в пейзажа, щеше да забележи, вече все по-голямата единност на хората от различните държави на Стария континент. Гледката представяше обединена Европа, много хора с различни национални флагове, прегърнати и забавляващи се заедно. Имаше и няколко места „official merchandise”, откъдето посетителите можеха да си закупят почти всякакви артикули, брандирани с националния флаг и името на всяка от страните-участнички. Освен това дори и извън града над някои от пътищата имаше светлинни табла информиращи за Евровизия 2011. Летището също имаше знакова брандировка на събитието и още с кацането въвличаше гостите на града в атмосферата.
Във втория полуфинал бе и българското участие, в лицето на Поли Генова.
То беше доста ефектно, особено запалването на огньове под формата на кръг в центъра на сцената. Няколко групи българи, разпръснати в различни сектори на залата, подкрепяха сънародничката ни по време на изявата й.
Наистина нашата участничка заслужаваше да продължи напред, като песента й беше по-добра от повечето в този полуфинал. Най-бурните реакции, по време втория полуфинал, предизвика изпълнението на Швеция, което в действителност успя да вдигне на крака голяма част от залата.
Полуфиналът беше закрит от оригинално изпълнение на “Flying Steps”, които изпълниха характерното си шоу, но този път под звуците на класическа музика. Точно на този тип музика, никой не очакваше да ги види да танцуват и тъкмо това направи тяхното изпълнение толкова специално. Погледното от друг аспект, музиката на немския композитор Бах и модерните танци на сънародниците му от “Flying steps”, представиха връзката между минало и настояще, с почерка на страната-домакин. Много авангардно и ефектно изпълнение, точно като за завършек на полуфинал. Организаторите показаха и как се приковава внимание на голям брой публика, като музиката за това изпълнение беше по-тиха отколкото на самите участници. Ефектът бе подсилен от черно белите снимки на архитектурни шедьоври показани на големия централен екран осветяването на цялата арена в бяло.