Наближават коледно-новогодишните празници, които най-често са асоциирани с мезета, по тези географски ширини. Какъв по-подходящ период за лонч-ване на луканки, суджуци и др. ъпскейл колбаси. Мезенца и винца ще струят от народните "софри", така както кайпиринята на карнавала в Рио. Не знам откъде да започна, може би с това, че дъсчицата за рязане ми се вижда една идея по-дебела, но това няма никакво значение все пак. Умиление може да предизвика, пречупеното през народния изказ обръщение "душо" ( от душа), сред някои хора, като според мен трябва да се засили още повече и да се стигне до сърцеразцирателно и едновременно с това галещо небцето "душко". То също въплащава и не губи народния елемент на "душо". А ако имаше и едно винце да "червенее" за бекграунд, видеото "цена нямаше да има" или както казват "късните тинейджъри" щеше да е "прайслес". Ако е заложена цел за постигане на "народна атмосфера" във видеото, то тя е постигната, и от детайли , и от подрънкването, да не забравяме и ключовата дума "железарски магазин", който привнася и ретро отенък във възприятията. Слоугана обаче идва две-три идеи по-народен (в случая може би жаргонно-разговорен) отколкото трябва. А израза "добре, че ми отвори очите за него" го приемам в силистиката на горните ключови думи.
Теория за целевата ориентация
Преди 19 часа